Започна приема на статии за публикуване в брой 2 на списание „Национална сигурност“. Може да изпращате вашите материали на посочените имейли. Ние ще ги обработим и качим незабавно. След което ще ви изпратим съобщение.

Новият брой е под надслов „Свободно за националната сигурност“. Заглавието е избрано поради това, че в рубриките на настоящия брой на Списание „Национална сигурност“ ще намерите свободни публикации, които не са обременени от политически пристрастия или институции свързани с:

  • Ислямски аспекти на национализма на Балканите в контекста на регионалната сигурност.
  • Анализ на националната сигурност на България.
  • Криминална хроника.
  • Военни анализи.
  • Патриотичен глас.
  • Ревюта, рецензии и др.
Ислямът при държавите-наследници на османската империя в контекста на национално-малцинствените проблеми и аспектите на сигурността. Пътят на Гърция, България и Босна в търсенето на подходящ модел.
Проф. д.и.н. Валери Стоянов

e-mail:  valeryst11@yahoo.com
personal website: www.valeristica.ihist.bas.bg
Валери Стоянов е професор в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките.  Магистър е по тюркология на Софийския университет (1974), доктор по философия на Хумболтовия университет в Берлин (1981), доктор на историческите науки (2004). Има над 150 научни публикации, отнасящи се до различни аспекти на помощните исторически науки (дипломатика, палеография, ономастика), евразийските конни народи (хуни, българи, кумани), националните и малцинствени въпроси, проблемите на европейския ислям и др.

Валери Стоянов е заемал различни позиции в научни сдружения като Специализирания съвет по нова и най-нова история към ВАК, Научния съвет на Института за исторически изследвания, бил е член на ръководството на Хумболтовия съюз в България, член на Комисията за история на Югоизточна Европа при Фондация „Про-Ориенте“ (Виена), председател на българската част на Българо-унгарската историческа комисия, председател на Комисията за исторически науки при ВАК и др.  Близо 20 години е бил заместник директор на Института за исторически науки; от 1992 г. е ръководител и на неговата Секция по „Помощни исторически науки и информатика“.

Резюме  В текста е предприет опит за очертаване в хронологичен план на ситуацията с мюсюлманското население в основните направления на балканския национален ландшафт с акцент на Гърция, България и Босна. Отчита се, че спецификите при регулиране на малцинствения въпрос в трите страни се дължат на различията в тяхната политическа и социално-икономическа система, като водоразделът е по граничната полоса между „комунизъм“ и „либерална демокрация“, както и   принадлежността към НАТО (Гърция и Турция), Варшавския пакт (България) или Движението на необвързаните държави (Босна в рамките на Югославия).  Това обуславя и нуждата от по-добро познаване на състоянието и тенденциите на развитие на исляма във всяка една страна.

Ключови думи Балкански ислям; Османско наследство; Югоизточна Европа; турци, бошнаци, помаци; мюсюлмани в Гърция, България и Босна; национална сигурност и малцинствена политика; уахабизъм.

Стратегическо ръководство на отбраната на България в края на Студената война и в началото на демократичния преход

Авторът: майор Калин Ранчев е докторант във Военна академия „Г. С. Раковски“.

Strategic Defense Leadership of Bulgaria at the End of the Cold War and at the beginning of the Transition to Democracy (Die strategische Führung Bulgariens am Ende des Kalten Krieges und am Angang der Wende in Bulgarien)

Рзюме:  В статията се анализира механизма за вземане на решения по въпросите за националната сигурност през периода в края на Студената война. Значението на тези въпроси оказва влияе върху изграждането и развитието на органите за стратегическо ръководство и на произтичащите от това политически решения по въпросите за националната сигурност.

Ключови думи: Студена война, Държавен комитет на отбраната (ДКО), Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), Бяла книга.

ВАПЦАРОВСКА МЕЖДУНАРОДНА ПРЕМИЯ „МОРЕТО И МАШИНИТЕ”

Автор: Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев

Вапцаровският випуск (1948-1953) и моряците от Военния и Търговския флот искат да се учреди Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”