Започна приема на статии за публикуване в брой 2 на списание „Национална сигурност“. Може да изпращате вашите материали на посочените имейли. Ние ще ги обработим и качим незабвано. След което ще ви изпратим съобщение.

В рубриките на настоящия брой Списанието „Национална сигурност“ ще намерите интересни публикации свързани с:

  • Ислямски аспекти на национализма на Балканите в контекста на регионалната сигурност.
  • Националната сигурност.
  • Криминална хроника.
  • Военни анализи.
  • Патриотичен глас.
  • Ревюта, рецензии и др.
Ислямът при държавите-наследници на османската империя в контекста на национално-малцинствените проблеми и аспектите на сигурността. Пътят на Гърция, България и Босна в търсенето на подходящ модел.
Проф. д.и.н. Валери Стоянов

e-mail:  valeryst11@yahoo.com
personal website: www.valeristica.ihist.bas.bg
Валери Стоянов е професор в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките.  Магистър е по тюркология на Софийския университет (1974), доктор по философия на Хумболтовия университет в Берлин (1981), доктор на историческите науки (2004). Научните му интереси са насочени към граничните области на историята, историческата етнология и антропология, Източна и Югоизточна Европа. Има над 150 научни публикации, отнасящи се до различни аспекти на помощните исторически науки (дипломатика, палеография, ономастика), евразийските конни народи (хуни, българи, кумани), националните и малцинствени въпроси, проблемите на европейския ислям и др.

Валери Стоянов е заемал различни позиции в научни сдружения като Специализирания съвет по нова и най-нова история към ВАК, Научния съвет на Института за исторически изследвания, бил е член на ръководството на Хумболтовия съюз в България, член на Комисията за история на Югоизточна Европа при Фондация „Про-Ориенте“ (Виена), председател на българската част на Българо-унгарската историческа комисия, председател на Комисията за исторически науки при ВАК и др.  Участвал е в различни редколегии и научни проекти от страната и чужбина. Близо 20 години е бил заместник директор на Института за исторически науки; от 1992 г. е ръководител и на неговата Секция по „Помощни исторически науки и информатика“. Участвал е в множество научни форуми. Като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ е специализирал в Рурския университет на гр. Бохум и в Свободния университет Берлин. Преподавал е като гост-професор в Института за източноевропейска история на Виенския университет, чете лекции и в Софийския университет.

Предлаганият материал е извлечен от лекционния курс по „Ислямски аспекти на национализма на Балканите“, воден от 2012 г. насам в Историческия факултет на СУ.

Резюме

В текста е предприет опит за очертаване в хронологичен план на ситуацията с мюсюлманското население в основните направления на балканския национален ландшафт с акцент на Гърция, България и Босна. Отчита се, че спецификите при регулиране на малцинствения въпрос в трите страни се дължат на различията в тяхната политическа и социално-икономическа система, като водоразделът е по граничната полоса между „комунизъм“ и „либерална демокрация“, както и   принадлежността към НАТО (Гърция и Турция), Варшавския пакт (България) или Движението на необвързаните държави (Босна в рамките на Югославия).  До края на Втората световна война, когато политическите режими на Балканите следват една обща, национално ориентирана линия, мерките за регулиране на „малцинствения проблем“ в неговия „ислямски аспект“ са сходни. Различният статут на мюсюлманското население в отделните държави обуславя и нюансите в тяхната малцинствената политика.  Ако в Гърция например „турското“ малцинство е било редуцирано чрез регулиран обмен на население, а политиката към мюсюлманите варира между съхраняване на статута им като „османци“ (по-късно и „турци“) или диференцирането им по етнически признак в рамките на общността, за да се прекъснат влиянията върху тях от съседните национални държави, то в България нещата са далеч по-комплицирани. От самото начало тя включва повече или по-малко компактни маси мюсюлмани. Те не са били прогонени в османските предели или разменени с християни, както в гръцкия случай, а остават по родните места и се превръщат в обект на националната политика – доста по-либерална от гръцката, но показваща и редица сходства. Различията се задълбочават, когато България попада в съветския блок. Конфронтацията през Студената война превръща българските мюсюлмани в заложник на борбата между двете системи. Оттук – всички опити за редуциране на тяхната численост чрез периодичен натиск за изселване или засилено идеологическо въздействие, което в последните десетилетия на режима закономерно се изражда в опит за етнокултурна асимилация. След рухването на комунистическия режим, подобрените отношения с Турция и „отварянето“ на страната към света засилват външните влияния и водят до проникване сред мюсюлманите на доскоро нетипични за тях идеологически доктрини, имащи потенциала да променят естеството на практикувания традиционен ислям. Това вече се забелязва в Босна и Херцеговина, която по силата на историческото си развитие предлагаше доскоро един по-отворен към модерността либерален модел на европейски ислям. Но закрепването на уахабизма в страната вече е факт и неговото въздействие над младото поколение мюсюлмани не бива да се подценява. Проявите на „реислямизация“ сред мюсюлманите и обръщането към корените на вярата в опита им да се противодейства на западния културен модел, са елементи от един цивилизационен сблъсък, който закономерно стои в полезрението на националната сигурност. Това обуславя и нуждата от по-добро познаване на състоянието и тенденциите на развитие на исляма във всяка една страна.

Ключови думи

Балкански ислям; Османско наследство; Югоизточна Европа; турци, бошнаци, помаци; мюсюлмани в Гърция, България и Босна; национална сигурност и малцинствена политика; уахабизъм.