Университет по Библиотекознание
и Информационни технологии
Д-р Емил КАБАИВАНОВ е български политик и лекар, кмет на Община Карлово.
Роден е на 12 януари 1961 година в град Стара Загора. Магистър по медицина от ВМИ – Пловдив, със специалност ортопедия и травматология. Има и магистърска степен по икономика и стопанско управление от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и по здравен мениджмънт от Висшия медицински институт в София. Докторант по „Национална сигурност“ в УНИБИТ.
От 1987 до 2003 г. работи като лекар-ординатор и ортопед-травматолог в общинската болница „Д-р Киро Попов“ в Карлово. Политическата му кариера в местното управление започва като председател на Общинския съвет – Карлово от 1999 до 2003 г., след което е избран за кмет на Карлово – пост, който заема от 2003 до 2007 г., а след това отново от 2011 г. досега.
От 2012 до 2013 г. е лидер на СДС. След това е зам. – председател на партията. От 2015 г. е член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Резюме: Статията изследва ролята на общината като основно териториално равнище за изграждане на устойчивост и управление на кризи от невоенен характер. Анализира се преходът от реактивен към превантивен и адаптивен модел на управление, при който местната устойчивост се формира чрез взаимодействието между институционален капацитет, ресурси, комуникация, социален капитал и гражданска готовност. Обосновава се тезата, че реалният общински капацитет не следва да се измерва единствено чрез наличието на планове, структури и материални средства, а чрез способността им да бъдат трансформирани във функционални обществени способности. Предлага се гражданската готовност да бъде разглеждана като един от ключовите индикатори за ефективността на общинската система за защита.
Ключови думи: община, местна устойчивост, управление на кризи, защита при бедствия, общински капацитет, гражданска готовност, социален капитал, управление на риска.
THE MUNICIPALITY AS THE CORE OF LOCAL RESILIENCE IN NON-MILITARY CRISES
EMIL KABAIVANOV
University of Library Studies and Information Sciences
emilkabaivanov12@gmail.com
Abstract: The article examines the role of the municipality as the primary territorial level for building resilience and managing non-military crises. It analyses the transition from a reactive to a preventive and adaptive governance model in which local resilience results from the interaction between institutional capacity, resources, communication, social capital and citizen preparedness. The paper argues that municipal capacity should be assessed not merely through the formal existence of plans, structures and resources, but through their transformation into functional societal capabilities. Citizen preparedness is therefore proposed as a key indicator of the actual effectiveness of the municipal protection system.
Keywords: municipality, local resilience, crisis management, disaster risk reduction, municipal capacity, citizen preparedness, social capital, risk governance.