Ислямът при държавите-наследници на османската империя в контекста на национално-малцинствените проблеми и аспектите на сигурността. Пътят на Гърция, България и Босна в търсенето на подходящ модел.

Ислямът при държавите-наследници на османската империя в контекста на национално-малцинствените проблеми и аспектите на сигурността. Пътят на Гърция, България и Босна в търсенето на подходящ модел.

Ислямът при държавите-наследници на османската империя в контекста на национално-малцинствените проблеми и аспектите на сигурността. Пътят на Гърция, България и Босна в търсенето на подходящ модел.
777 Downloads

проф. д.и.н. Валери Стоянов e-mail:  valeryst11@yahoo.com, personal website: www.valeristica.ihist.bas.bg
Валери Стоянов е професор в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките.  Магистър е по тюркология на Софийския университет (1974), доктор по философия на Хумболтовия университет в Берлин (1981), доктор на историческите науки (2004). Има над 150 научни публикации, отнасящи се до различни аспекти на помощните исторически науки (дипломатика, палеография, ономастика), евразийските конни народи (хуни, българи, кумани), националните и малцинствени въпроси, проблемите на европейския ислям и др.

Валери Стоянов е заемал различни позиции в научни сдружения като Специализирания съвет по нова и най-нова история към ВАК, Научния съвет на Института за исторически изследвания, бил е член на ръководството на Хумболтовия съюз в България, член на Комисията за история на Югоизточна Европа при Фондация „Про-Ориенте“ (Виена), председател на българската част на Българо-унгарската историческа комисия, председател на Комисията за исторически науки при ВАК и др.  Близо 20 години е бил заместник директор на Института за исторически науки; от 1992 г. е ръководител и на неговата Секция по „Помощни исторически науки и информатика“.

Резюме  В текста е предприет опит за очертаване в хронологичен план на ситуацията с мюсюлманското население в основните направления на балканския национален ландшафт с акцент на Гърция, България и Босна. Отчита се, че спецификите при регулиране на малцинствения въпрос в трите страни се дължат на различията в тяхната политическа и социално-икономическа система, като водоразделът е по граничната полоса между „комунизъм“ и „либерална демокрация“, както и   принадлежността към НАТО (Гърция и Турция), Варшавския пакт (България) или Движението на необвързаните държави (Босна в рамките на Югославия).  Това обуславя и нуждата от по-добро познаване на състоянието и тенденциите на развитие на исляма във всяка една страна.

Ключови думи Балкански ислям; Османско наследство; Югоизточна Европа; турци, бошнаци, помаци; мюсюлмани в Гърция, България и Босна; национална сигурност и малцинствена политика; уахабизъм.