Катедра „Национална и регионална сигурност“
Университет за национално и световно стопанство,
София, България
mariya.cenova@unwe.bg
mmtcenova@abv.bg
Мария ЦЕНОВА е докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Притежава магистърска степен по специалност „Противодействие на престъпността и тероризма“, със специализация „Мениджмънт на противодействието на престъпността и тероризма“, и бакалавърска степен по специалност „Гражданска и корпоративна сигурност“, със специализация „Защита на обществения ред“, от Департамент „Национална и международна сигурност“ на Нов български университет.
Професионалният ѝ опит е свързан със системата за национална сигурност. От 2003 г. до момента служи в Българската армия, като последователно заема длъжности във войските за ЯХБЗиЕ, в Съвместното командване на специалните операции и в Сухопътните войски. Практическият ѝ опит е насочен към управлението на кризи, гражданско-военното сътрудничество и взаимодействието между институциите при защитата на населението.
Към настоящия момент разработва дисертационен труд на тема „Усъвършенстване на взаимодействието между Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи при управление на кризи от невоенен характер в Република България“. Научните ѝ интереси са в областта на националната сигурност, управлението на кризи, нормативната уредба на взаимодействието между институциите и приложението на изкуствения интелект в процесите по вземане на решения.
Резюме: Настоящата статия анализира наводнението в община Царево от 5–6 септември 2023 г. като казус за оценка на институционалната координация при управление на крайбрежни кризи. Събитието съчетава екстремно хидрометеорологично явление, висока сезонна концентрация на население и туристическа инфраструктура, както и уязвимост на транспортните връзки в условията на взаимодействие между речна и морска среда. Изследването прилага казусен подход, нормативен и институционален анализ, както и аналитичния модел за оценка на риска R = H × E × V. Емпиричният анализ показва, че първоначалните спасителни действия са предприети своевременно, но общата ефективност на управлението е ограничена от дефицити в подготовката, недостатъчно ясно дефинирани критерии за ескалация, зависимост от ограничен брой мостови съоръжения и пътища за достъп, както и липсата на предварително разработени процедури за активиране на гражданско-военни ресурси. Предложен е координационен модел, който свързва общинското, областното и националното ниво на управление, като Министерството на вътрешните работи запазва водещата оперативна роля, Министерството на отбраната осигурява поддържащи способности, а Министерският съвет гарантира стратегическото управление и ресурсното обезпечаване на възстановителните дейности. Моделът включва измерими прагове за ескалация, функции за връзка между институциите, комуникационни канали и сценарии за разпределение на ресурсите. Направените изводи са приложими както за крайбрежните общини по българското Черноморие, така и за други територии, при които рискът от наводнения се съчетава с висока концентрация на туристически дейности и уязвима критична инфраструктура.
Ключови думи: риск от крайбрежни наводнения; управление на риска при бедствия; институционална координация; ранно предупреждение; критична инфраструктура; гражданско-военно сътрудничество.
INSTITUTIONAL COORDINATION IN COASTAL CRISES: LESSONS FROM THE CASE OF “TSAREVO 2023”
PhD Student Maria Tsenova
ORCID iD: 0009-0005-8013-0386
Department of National and Regional Security
University of National and World Economy, Sofia, Bulgaria
E-mail: mariya.cenova@unwe.bg
mmtcenova@abv.bg
Abstract: The article analyses the flood in Tsarevo Municipality on 5–6 September 2023 as a case for assessing institutional coordination in coastal crises. The event combined an extreme hydrometeorological hazard, high seasonal concentration of population and tourist infrastructure, and vulnerability of transport links in a river–sea environment. The study applies a case-study approach, legal and institutional analysis, and the analytical risk relation R = H × E × V. The empirical review shows that the initial rescue actions were undertaken in a timely manner, but the overall effectiveness of management was limited by preparedness deficits, unevenly defined escalation criteria, dependence on a small number of bridges and access roads, and the absence of pre-structured procedures for activating civil-military resources. A coordination model is proposed that links the municipal, regional and national levels, with the Ministry of the Interior retaining the operational lead, the Ministry of Defence providing supporting capabilities, and the Council of Ministers ensuring strategic decision-making and recovery resources. The model includes measurable escalation thresholds, liaison functions, communication channels and resource scenarios. The conclusions are applicable to coastal municipalities along the Bulgarian Black Sea coast and to other territories where flood risk is combined with tourism concentration and vulnerable critical infrastructure.
Keywords: coastal flood risk; disaster risk management; institutional coordination; early warning; critical infrastructure; civil-military cooperation.