БРОЙ 25

Резюме: Статията разглежда връзката между изкуствения интелект, дигиталната среда и когнитивната устойчивост на децата като ключов елемент от националната сигурност. Анализира се трансформацията в начина, по който младото поколение учи, мисли и обработва информация в условията на масово използване на AI инструменти. Представен е двойственият ефект на изкуствения интелект – като ускорител на достъпа до знание и едновременно като фактор за намаляване на аналитичното мислене и когнитивното усилие.
Ключови думи: национална сигурност, деца, изкуствен интелект, киберсигурност, дигитална среда

NATIONAL SECURITY BEGINS WITH CHILDREN IN THE DIGITAL ERA – THE NEW DIMENSION OF SECURITY

Prof. Ilin Savov, PhD, DSc
International Expert in Cybersecurity and Cyber Prevention

Abstract: This article examines the relationship between artificial intelligence, the digital environment, and children‘s cognitive resilience as a key component of national security. It analyzes the transformation in how younger generations learn, think, and process information in the context of widespread use of AI tools. The dual effect of artificial intelligence is presented – as an accelerator of access to knowledge and, at the same time, as a factor contributing to the reduction of analytical thinking and cognitive effort.
Keywords: national security, children, artificial intelligence, cybersecurity, digital environment

ORCID: 0009-0004-8831-3657
Катедра „Управление на сигурността и отбраната“
Факултет „Национална сигурност и отбрана“
Висше учебно заведение „Г. С. Раковски“

Подполковник инж. Христо ХРИСТОВ е Заместник-началник на щаба на 61 механизирана бригада, гр. Карлово. Притежава три магистърски степени: в професионално направление „Военно дело“ от Военна академия „Г. С. Раковски“, в професионално направление „Икономика“ от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и в професионално направление „Комуникационна и компютърна техника“.
Офицер от кариерата с доказан практически опит в сферата на военното дело. Към момента подполковник ХРИСТОВ е докторант във Военна академия „Г. С. Раковски“ и разработва дисертационен труд на тема „Мениджмънт на разходването на бюджетни средства в отбраната“.
Резюме. Статията изследва ролята на математическото моделиране като инструмент за трансформиране на управлението на бюджетни средства в сектор „Отбрана“ от реактивен в проактивен и аналитичен процес. Основният фокус е върху предимствата на обективната, базирана на данни оценка, която заменя субективната интуиция при идентифицирането на корупционни рискове.
Разглеждат се ключови ползи като системата за ранно предупреждение, оптимизирането на одитните ресурси и повишаването на прозрачността в условия на висока секретност. Въпреки че корупцията е скрито явление, статията представя възможността за нейното количествено измерване чрез икономически и социологически показатели, които се обработват чрез математически модел. Внедряването на подобен модел се разглежда като ключово доказателство за добро управление и ефективно разходване на публични ресурси в сектор с ограничен обществен надзор.
Ключови думи: корупционен риск, математически модел, управление на риска, бюджетни средства, проактивен контрол, прозрачност

HYBRID MODEL FOR CORRUPTION RISK ASSESSMENT THE DEFENSE SECTOR
Hristo Hristov
ORCID: 0009-0004-8831-3657
Department of Security and Defense Management Faculty of National Security and Defense
G. S. Rakovski National Defense College

Lieutenant Colonel Eng. Hristo HRISTOV is Deputy Chief of Staff of the 61st Mechanized Brigade, Karlovo. He holds three master’s degrees: in the professional field of “Military Affairs” from the Military Academy “G. S. Rakovski”, in the professional field of “Economics” from the Military Technical University “St. St. Cyril and Methodius” and in the professional field of “Communication and Computer Technology”.
A career officer with proven practical experience in the field of military affairs. Currently, Lieutenant Colonel HRISTOV is a doctoral student at the Military Academy “G. S. Rakovski” and is developing a dissertation on the topic “Management of Budgetary Expenditure in Defense”.
Abstract: This article explores the role of mathematical modelling as an instrument for transforming the management of budgetary resources in the defense sector from a reactive to a proactive and analytical process. The primary focus lies in the advantages of objective, data-driven assessment, which replaces subjective intuition in the identification of corruption risks.
Key benefits are examined, including early warning systems, the optimization of audit resources, and the enhancement of internal transparency within highly classified environments. While corruption remains a hidden phenomenon, this paper substantiates the possibility of its quantitative measurement through economic and sociological indicators. The implementation of such a model is regarded as critical evidence of good governance and the effective expenditure of public resources in a sector characterized by limited public oversight.
Keywords: Corruption risk; Mathematical model; Risk management; Budgetary resources; Proactive control; Transparency.

Владислав ЛАЗАРОВ защитава докторска дисертация през 2009 г. на тема „Стратегически ресурси за поддържане на националната сигурност“. Придобива научна степен „Доктор на науките“ на тема „Контролът над стратегическите ресурси и сигурността на малките държави“ през 2016г. От 2021е доцент в катедра ,,Национална сигурност“, факултет „Информационни науки“ на УниБИТ.
Авторът има трайни интереси и реализирани научни трудове, посветени на съвременните измерения на връзката “ресурси – сигурност“. Доцент д.н. Владислав Лазаров е автор на четири монографии, две студии, учебници, тридесет и пет статии и тридесет доклада на национални и международни научни конференции.
Владислав Лазаров, има управленски опит и експертиза в реализирането на политиката за национална сигурност. Бил е Парламентарен секретар на МВР, сътрудник в комисии на Народното събрание.
Резюме: В началото на XXI век достъпът до стратегически ресурси се утвърждава като централен елемент на международните отношения и глобалната икономика. Контролът върху енергийни суровини, редкоземни елементи и технологични компоненти се превръща в инструмент на геополитическо влияние. Европейският съюз, като силно индустриализирана, но ресурсно зависима икономика, е особено уязвим при кризи и конфликти, в основата на които стои борбата за достъп до стратегически ресурси, както и при прекъсванията на веригите за доставки.
Ключови думи: Европейски съюз, стратегически ресурси, контрол, достъп

THE OPPORTUNITIES OF THE EUROPEAN UNION FOR CONTROL AND ACCESS TO STRATEGIC RESOURCES
Associate Professor, Doctor of Science Vladislav Lazarov

Abstract: At the beginning of the 21st century, access to strategic resources has become a central element of international relations and the global economy. Control over energy resources, rare earth elements and technological components has become an instrument of geopolitical influence. The European Union, as a highly industrialized but resource-dependent economy, is particularly vulnerable to crises and conflicts based on the struggle for access to strategic resources, as well as to disruptions in supply chains.
Keywords: European Union, strategic resources, control, access

Резюме: Достъпът и притежанието на суровините от критично значение е свързан с проявата на много нови рискове. Управлението на тези рискове изисква интегриран подход, включващ геостратегия, международно сътрудничество, иновации и устойчиви политики, което се отдава трудно на Европейския съюз.
Ключови думи: Европейски съюз, геополитика, геостратегия, ресурси, суровини

THE ACCESS OF THE EUROPEAN UNION
TO CRITICAL RAW MATERIALS
Professor, PhD, Stefan Michev
Abstract: Access to and possession of critical raw materials is associated with the emergence of many new risks. Managing these risks requires an integrated approach involving geostrategy, international cooperation, innovation and sustainable policies, which is difficult for the European Union to deliver.
Keywords: European Union, geopolitics, geostrategy, resources, raw materials

Мария ЦЕНОВА е докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Притежава магистърска степен по специалност „Противодействие на престъпността и тероризма“, със специализация „Мениджмънт на противодействието на престъпността и тероризма“, и бакалавърска степен по специалност „Гражданска и корпоративна сигурност“, със специализация „Защита на обществения ред“, от Департамент „Национална и международна сигурност“ на Нов български университет.
Професионалният ѝ опит е свързан със системата за национална сигурност. От 2003 г. до момента служи в Българската армия, като последователно заема длъжности във войските за ЯХБЗиЕ, в Съвместното командване на специалните операции и в Сухопътните войски. Практическият ѝ опит е насочен към управлението на кризи, гражданско-военното сътрудничество и взаимодействието между институциите при защитата на населението.
Към настоящия момент разработва дисертационен труд на тема „Усъвършенстване на взаимодействието между Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи при управление на кризи от невоенен характер в Република България“. Научните ѝ интереси са в областта на националната сигурност, управлението на кризи, нормативната уредба на взаимодействието между институциите и приложението на изкуствения интелект в процесите по вземане на решения.
Резюме: Настоящата статия анализира наводнението в община Царево от 5–6 септември 2023 г. като казус за оценка на институционалната координация при управление на крайбрежни кризи. Събитието съчетава екстремно хидрометеорологично явление, висока сезонна концентрация на население и туристическа инфраструктура, както и уязвимост на транспортните връзки в условията на взаимодействие между речна и морска среда. Изследването прилага казусен подход, нормативен и институционален анализ, както и аналитичния модел за оценка на риска R = H × E × V. Емпиричният анализ показва, че първоначалните спасителни действия са предприети своевременно, но общата ефективност на управлението е ограничена от дефицити в подготовката, недостатъчно ясно дефинирани критерии за ескалация, зависимост от ограничен брой мостови съоръжения и пътища за достъп, както и липсата на предварително разработени процедури за активиране на гражданско-военни ресурси. Предложен е координационен модел, който свързва общинското, областното и националното ниво на управление, като Министерството на вътрешните работи запазва водещата оперативна роля, Министерството на отбраната осигурява поддържащи способности, а Министерският съвет гарантира стратегическото управление и ресурсното обезпечаване на възстановителните дейности. Моделът включва измерими прагове за ескалация, функции за връзка между институциите, комуникационни канали и сценарии за разпределение на ресурсите. Направените изводи са приложими както за крайбрежните общини по българското Черноморие, така и за други територии, при които рискът от наводнения се съчетава с висока концентрация на туристически дейности и уязвима критична инфраструктура.
Ключови думи: риск от крайбрежни наводнения; управление на риска при бедствия; институционална координация; ранно предупреждение; критична инфраструктура; гражданско-военно сътрудничество.

INSTITUTIONAL COORDINATION IN COASTAL CRISES: LESSONS FROM THE CASE OF “TSAREVO 2023”
PhD Student Maria Tsenova
ORCID iD: 0009-0005-8013-0386
Department of National and Regional Security
University of National and World Economy, Sofia, Bulgaria
E-mail: mariya.cenova@unwe.bg
mmtcenova@abv.bg

Abstract: The article analyses the flood in Tsarevo Municipality on 5–6 September 2023 as a case for assessing institutional coordination in coastal crises. The event combined an extreme hydrometeorological hazard, high seasonal concentration of population and tourist infrastructure, and vulnerability of transport links in a river–sea environment. The study applies a case-study approach, legal and institutional analysis, and the analytical risk relation R = H × E × V. The empirical review shows that the initial rescue actions were undertaken in a timely manner, but the overall effectiveness of management was limited by preparedness deficits, unevenly defined escalation criteria, dependence on a small number of bridges and access roads, and the absence of pre-structured procedures for activating civil-military resources. A coordination model is proposed that links the municipal, regional and national levels, with the Ministry of the Interior retaining the operational lead, the Ministry of Defence providing supporting capabilities, and the Council of Ministers ensuring strategic decision-making and recovery resources. The model includes measurable escalation thresholds, liaison functions, communication channels and resource scenarios. The conclusions are applicable to coastal municipalities along the Bulgarian Black Sea coast and to other territories where flood risk is combined with tourism concentration and vulnerable critical infrastructure.
Keywords: coastal flood risk; disaster risk management; institutional coordination; early warning; critical infrastructure; civil-military cooperation.

СЛОЕВЕ НА ЗАВИСИМОСТ И НОВИТЕ ВЕКТОРИ НА УЯЗВИМОСТ
Иван Вълков
Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“
гр. Долна Митрополия
e-mail: ivalkov@af-acad.bg

Доцент д-р инж. Иван Костадинов ВЪЛКОВ е хабилитиран в област на висше образование „Сигурност и отбрана“. Изградил е дългогодишна академична и ръководна кариера във Военна академия „Г.С. Раковски“, включително като заместник-декан на факултет „Национална сигурност и отбрана“, и е командвал български контингент в съюзни мироопазващи операции. По настоящем е помощник-ректор на ВВВУ „Георги Бенковски“ и доцент в катедра „Авиационен мениджмънт“, на която е бил и неин първи ръководител. Автор е на две монографии и редица публикации в областта на военното дело и мениджмънта на сигурността и отбраната. Изследователските му интереси включват военните способности и организационните архитектури в авиационното образование, дигиталната трансформация на военноакадемичните структури и пресечната точка между киберсигурност и стратегически комуникации.
Резюме: Соларните паркове, криптовалутите, спътниковите мрежи, невронните мрежи с езиковите модели и социалните платформи обикновено се възприемат като несвързани помежду си технологични новости. Предлагам тук по-различен прочит: това са слоеве на един и същ процес, в който обществото постепенно се обвива в сложност, непрозрачност и зависимост – едно явление със скрита динамика, което наричам „информационна какавида“. Погледнат откъм националната сигурност, процесът прилича по-малко на поредица технологични подобрения и повече на нов, разсеян и трудно уловим източник на уязвимости.
Ключови думи: технологична зависимост; критична инфраструктура; киберсигурност; дезинформация; изкуствен интелект; енергийна сигурност; спътникови комуникации.

THE INFORMATION PUPPY
Layers of Dependence and New Vectors
of Vulnerability
Ivan Valkov
Georgi Benkovski Air Force Academy, Dolna Mitropolia

Abstract: Solar parks, cryptocurrencies, satellite networks, neural networks with language models, and social platforms are usually perceived as unrelated technological innovations. I propose a different reading here: these are layers of the same process, in which society is gradually enveloped in complexity, opacity, and dependence – a phenomenon with hidden dynamics, which I call the “information pupa.” From a national security perspective, the process looks less like a series of technological improvements and more like a new, diffuse, and elusive source of vulnerabilities.
Keywords: technological dependence; critical infrastructure; cybersecurity; disinformation; artificial intelligence; energy security; satellite communications.

Доцент в кaтeдрa „Националана и международна сигурност“
фaкултeт „ИН“, УниБИТ
1574, гр. Сoфия, бул. „Шипчеснки проход“ № 69А
Mob. phone: +359887694434; e-mail: t.simeonow@unibit.bg
totko_1967@abv.bg

Резюме: Настоящият доклад разглежда дългосрочните последици от постконфликтното възстановяване с акцент върху конфликта в Украйна. Анализира се влиянието на посттравматичния стрес върху участниците във военните действия, техните семейства и обществото като цяло. Прогнозират се социално-икономическите и криминогенните рискове, които възникват след края на военните действия, както и предизвикателствата пред държавните институции.
Ключови думи: посттравматичен стрес, постконфликтно възстановяване, ветерани, социално напрежение, сигурност.

WHEN THE WEAPONS FALL SILENT
Assoc. Prof. Totko Simeonov Simeonov, PhD,
Assoc. Prof. at the Department of National
and International Security, Faculty of IS, ULSIT
69A Shipchenski prohod Blv., 1574 Sofia, Bulgaria
Mobile Phone: +359887694434;
e-mail: t.simeonow@unibit.bg:
totko_1967@abv.bg

Abstract: This paper examines the long-term consequences of post-conflict recovery, with a particular focus on the conflict in Ukraine. It analyzes the impact of post-traumatic stress on individuals involved in military operations, as well as on their families and society as a whole. The study further forecasts the socio-economic and criminogenic risks emerging in the aftermath of armed conflict, along with the challenges faced by state institutions in addressing these issues.
Keywords: post-traumatic stress, post-conflict recovery, veterans, social tension, security

професор в катедра „Национална и международна сигурност“ факултет „Информационни науки“
Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)
e-mail: s.stoichev@unibit.bg: sstoychev_ss@abv.bg

Резюме: Настоящият доклад разглежда част от фундаменталните причини, явления и събития, които пораждат напрежения, противопоставяния и конфликти между два непримирима свята – светът на Запада и светът на Изтока. Изследванията и анализите се съсредоточават върху рзличния поглед от страна на двата свята върху ролята и мястото на всеки от тях за развитието на човечеството, върху това какво е постигнато, как всеки един от тях търси начините да бъде победител в едно глобално противопоставяне в Новото време и на настоящия етап от развитието на света – на стратегическата конкуренцията в него.
Посочва се необходимостта от разбиране, от намиране на своето място, от намиране и прилагане на важни позиции и действия от страна на българския свят, на българския народ в това глобално противопоставяне и конфликтуване.
Ключови думи: конфликти, напрежение, идеологии, въоръжения, геополитическо ориентиране.

THE WORLDWIDE CONFLICTS – A FIELD FOR IDEOLOGIES AND THE ARMED FORCES CONFRONTATION
Prof. Stoyan Stoychev, PhD
Professor in National and International Security Department,
Information Sciences Faculty,
University of Library Studies and Information Technologies (ULSIT)
e-mail: s.stoichev@unibit.bg: sstoychev_ss@abv.bg

Abstract: This report examines some of the fundamental causes, phenomena and events that give rise to tensions, confrontations and conflicts between two irreconcilable worlds – the world of the West and the world of the East. The research and analyses focus on the different views of the two worlds on the role and place of each of them in the development of humanity, on what has been achieved, how each of them is looking for ways to be the winner in a global confrontation in the New Age and at the current stage of the world’s development – ​​the strategic competition in it.
The need for understanding, for finding one’s place, for finding and implementing important positions and actions on the part of the Bulgarian world, of the Bulgarian people in this global confrontation and conflict is pointed out.
Keywords: conflicts, tension, ideologies, armaments, geopolitical orientation.

ГРУДИ АНГЕЛОВ
Университет по Библиотекознание
и Информационни технологии

Резюме: Статията анализира институционалните и ресурсните дефицити в управлението на общините при кризи от невоенен характер. Предлага се многостепенен модел, обхващащ национално, областно, общинско и местно равнище. Обосновава се необходимостта от укрепване на областния оперативен капацитет и въвеждане на измерими стандарти за готовност. Формулирани са насоки за нормативна и организационна промяна с цел повишаване на местната и националната устойчивост..
Ключови думи: национална сигурност, общини, кризи от невоенен характер, управление при кризи, местна устойчивост, защита при бедствия, многостепенно управление.

A MULTILEVEL MODEL FOR MUNICIPAL CRISIS MANAGEMENT IN NON-MILITARY EMERGENCIES: DEFICIENCIES AND DIRECTIONS FOR REFORM

EMIL KABAIVANOV
University of Library Studies and Information Sciences
emilkabaivanov12@gmail.com

GRUDI ANGELOV
University of Library Studies and Information Sciences
g.angelov@unibit.bg

Abstract: The article examines the institutional and resource-related deficiencies in municipal crisis management in non-military emergencies. It proposes a multi-level model encompassing national, regional, municipal, and local levels. The need to strengthen regional operational capacity and introduce measurable preparedness standards is substantiated. Recommendations for regulatory and organizational changes to enhance local and national resilience are formulated.
Key words: national security, municipalities, non-military crises, crisis management, local resilience, disaster protection, multi-level governance.

Д-р Емил КАБАИВАНОВ е български политик и лекар, кмет на Община Карлово.
Роден е на 12 януари 1961 година в град Стара Загора. Магистър по медицина от ВМИ – Пловдив, със специалност ортопедия и травматология. Има и магистърска степен по икономика и стопанско управление от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и по здравен мениджмънт от Висшия медицински институт в София. Докторант по „Национална сигурност“ в УНИБИТ.
От 1987 до 2003 г. работи като лекар-ординатор и ортопед-травматолог в общинската болница „Д-р Киро Попов“ в Карлово. Политическата му кариера в местното управление започва като председател на Общинския съвет – Карлово от 1999 до 2003 г., след което е избран за кмет на Карлово – пост, който заема от 2003 до 2007 г., а след това отново от 2011 г. досега.
От 2012 до 2013 г. е лидер на СДС. След това е зам. – председател на партията. От 2015 г. е член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Резюме: Статията изследва ролята на общината като основно териториално равнище за изграждане на устойчивост и управление на кризи от невоенен характер. Анализира се преходът от реактивен към превантивен и адаптивен модел на управление, при който местната устойчивост се формира чрез взаимодействието между институционален капацитет, ресурси, комуникация, социален капитал и гражданска готовност. Обосновава се тезата, че реалният общински капацитет не следва да се измерва единствено чрез наличието на планове, структури и материални средства, а чрез способността им да бъдат трансформирани във функционални обществени способности. Предлага се гражданската готовност да бъде разглеждана като един от ключовите индикатори за ефективността на общинската система за защита.
Ключови думи: община, местна устойчивост, управление на кризи, защита при бедствия, общински капацитет, гражданска готовност, социален капитал, управление на риска.

THE MUNICIPALITY AS THE CORE OF LOCAL RESILIENCE IN NON-MILITARY CRISES
EMIL KABAIVANOV
University of Library Studies and Information Sciences
emilkabaivanov12@gmail.com

Abstract: The article examines the role of the municipality as the primary territorial level for building resilience and managing non-military crises. It analyses the transition from a reactive to a preventive and adaptive governance model in which local resilience results from the interaction between institutional capacity, resources, communication, social capital and citizen preparedness. The paper argues that municipal capacity should be assessed not merely through the formal existence of plans, structures and resources, but through their transformation into functional societal capabilities. Citizen preparedness is therefore proposed as a key indicator of the actual effectiveness of the municipal protection system.
Keywords: municipality, local resilience, crisis management, disaster risk reduction, municipal capacity, citizen preparedness, social capital, risk governance.