Отваряме брой 16 със статията на полковник доц. д-р Стоян Стойчев – „Последната, върхова концепция на НАТО за водене на бойните действия.“ Разгледани са стратегическите аспекти на конкуренцията между Великите сили на съвременния етап от развитие на света и на средата за сигурност.
пoлк. дoц. д-р Стoян Стoйчeв
дoцeнт в кaтeдрa „Съвмeстни oпeрaции и плaнирaнe“,
фaкултeт „Нaциoнaлнa сигурнoст и oтбрaнa“, ВА „Г. С. Раковски“,
нaчaлник нa кaтeдрa „Съвмeстни oпeрaции и плaнирaнe“
Резюме: Разгледани са стратегическите аспекти на конкуренцията между Великите сили на съвременния етап от развитие на света и на средата за сигурност. Направен е кратък преглед на средата за сигурност и забелязваните промени в нея, при които все по-отчетливо се налагат действия, активности и ангажименти на редица участници/“играчи“ на международната сцена, които предявяват своите претенции за велики сили, и чиито действия и активности не са в отбранителния аспект. Разкрито е, че всичко това изисква както промяна в начини на мислене, така също и в организиране на дейността, а и в самото изпълнение след това на предприетите, посочените действия от страна на НАТО.
На следващо място са представени вижданията, намеренията и стратегическата визия на Алианса за развитие на военните действия на Съюза в хоризонта до 2040 г. Като са разгледани и представени като основа на това развитие пет императива, които императиви са заложени като основа на фокусирането и на синхронизирането на усилията за развитие на военния инструмент на мощта на Съюза НАТО.
Разкрити са основните моменти от новия функционален дизайн 2040, който се разглежда от НАТО като фундамент на вижданията за развитието на военния инструмент на мощ на Съюза в посочения хоризонт – 2040 г. и са посочени една част от връзките и възможностите за интегриране на същия с останалите инструменти на мощта – дипломатически, икономически, информационен.
Ключови думи: стратегически аспекти, стратегическа среда за сигурност, стратегическа конкуренция, концепция за водене на бойните действия, императиви за развитие на военния инструмент на мощта, характеристики на оперативната среда, възможности за изграждане на военния инструмент на мощ.
NATO WARFIGHTING CAPSTONE CONCEPT
Stoyan Georgiev Stoychev
Abstract: The strategic aspects of the competition between the Great Powers at the modern stage of development of the world and the security environment are examined. It is made a brief review of the security environment and the noticeable changes in it, in which the actions, activities and commitments of a number of actors/”players” on the international stage, who assert their claims to Great Powers, and whose actions and activities are not in the defensive aspect. It has been revealed that all this requires both a change in ways of thinking, as well as in the organization of the activity, and in the actual implementation afterwards of the undertaken, specified actions on the NATO’s part.
Next, the intentions and strategic vision of the Alliance for the development of the military actions of the Union in the horizon to 2040 are presented. Having examined and presented as the basis of this development five imperatives, which imperatives are laid as the basis of the focus and the synchronization of the efforts to develop the NATO’s military instrument of power.
The main points of the new functional design 2040, which is considered by NATO as the foundation of the vision for the development of the military instrument of power of the Union in the specified horizon – 2040, are revealed, and one part of the connections and possibilities for integrating it with the others are indicated instruments of power – diplomatic, economic, informational.
Key words: strategic aspects, strategic security environment, strategic competition, warfighting concept, imperatives for the development of the military instrument of power, characteristics of the operational environment, opportunities for building the military instrument of power.
Надежда Веселинова ДИМИТРОВА, докторант в задочна форма на обучение по докторска програма по Наказателно процесуално право към катедра „Наказателно правни науки“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Рецензия: В статията e разгледана процедурата по изменение на обвинението в съдебно заседание на първа инстанция по дела от частен характер в хипотезата на чл. 287, ал. 6 НПК. Направена е съпоставка със старата редакция на текста, съдържаща се в НПК от 1974 г.
Ключови думи: изменение на обвинението, дела от частен характер, съдебна инстанция.
PROCEDURE FOR AMENDING THE ACCUSATION IN THE HYPOTHESIS OF ARTICLE 287, PARAGRAPH 6 OF THE CRIMINAL PROCEDURE CODE
Nadezhda Dimitrova
Abstract: The article examines the procedure for amending the indictment in a court session of the first instance in cases of a private nature in the hypothesis of Article 287, para 6 of the Criminal Procedure Code. A text comparison is made with the old edition of the the Criminal Procedure Code from year 1974.
Key words: amendment of charge, affairs of a private nature, judicial instance.
Johannes SIEGMUND is a lawyer and certified data protection officer of the TÜV SÜD Academy. He has been advising family doctor´s practices on all data protection issues for many years.
CORRESPONDING AUTHOR: siegmund@gmx.de
Abstract: Certification according to Art. 42 GDPR represents an important factor in demonstrating compliance with processing operations. This paper examines the relevance of data protection certification in Bavarian family doctors’ practices.
Keywords: Data protection, GDPR, certification, family doctor, health data, Bavaria
д-р Стефания Мирческа
Д-р Стефания МИРЧЕСКА е държавен служител в Министерството на електронното управлениe, Дирекция „Политики за електронно управление“, отдел „Стратегическо планиране на електронното управление“. Дипломира се в Техническия университет като бакалавър, и защитава магистърската си степен в Queen Mary University, London UK. През 2017 година защитава докторската дисертация по направление Национална сигурност – Организация и управление извън сферата на материалното производство (управление на сигурността) в Академията на министерството на вътрешните работи. Участва в множество изследователски проекти в областта на националната сигурност и колективи за разработване на стратегически документи и доктринални документи на национално и европейско ниво, участва и в различни проекти на НАТО. Член е на работни групи към Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Aвтор e на публикации в областта на националната сигурност, новите технологии, дигиталната трансформация.
Резюме: Политиките и разпоредбите на цифровото общество са комплекс от споделени принципи, норми, правила, процедури за вземане на решения и програми, които оформят еволюцията и използването на интернет и цифровите технологии; като по този начин се максимизира техния социален и икономически потенциал за общуване и свободно изразяване. За да се прецизира тази идея, необходимо е да се изготвят набор от цифрови принципи, достъп до интернет за всички хора; сигурно онлайн пространство; право на придобиване на цифрови умения; алгоритми, при които се зачитат хората. Тези важни принципи трябва да допълнят юридическите права, отнасящи се към цифровата трансформация. Цифровите иновации променят нашето общество, но цифровия преход трябва да бъде ориентиран към човека.
Ключови думи: дигитални/цифрови права, дигитална етика, европейски цифрови принципи
DIGITAL RIGHTS AND DIGITAL ETHICS IN THE NEW DIGITAL WORLD
STEFANIYA MIRCHESKA, PhD
Abstract: The policies and regulations of the digital society are a complex of shared principles, norms, rules, decision-making procedures and programs that shape the evolution and use of the Internet and digital technologies; thereby maximizing their social and economic potential for communication and free expression. To refine this idea, it is necessary to draw up a set of digital principles, Internet access for all people; secure online space; right to acquire digital skills; algorithms that respect people. These important principles should complement the legal rights related to digital transformation. Digital innovation is changing our society, but the digital transition must be human-centric.
Keywords: digital/digital rights, digital ethics, European digital principles
Андрей МИХАЙЛОВ – през 2021 – 2022 г. е бил член на Комисията по отбрана в 46-то Народно събрание, член на Комисията за контрол на специалните служби в 47-то Народно събрание. Председател на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО през 2022 г. Докторант във ВА „Г.С. Раковски“
Резюме: Разгледани са основните последици, които могат да настъпят при победа на Русия във войната в Украйна – както политически, така и военни по отношение на Европа и България. В статията е направено неизчерпателно прогнозиране на ефектите и вероятността за тяхното настъпване. При разглеждане на динамиката на всяка война не бива да се пропуска нито един възможен сценарий за развитие на военната и политическата обстановка, а целта е да се придобие представа какво може да се случи през следващите месеци. Поради това настоящият сценарий е хипотетичен, не е най-вероятният, но е най-песимистичният по отношение на хода на войната в Украйна – сценарият е какво ще се случи, ако Русия победи – последиците за Европа и България.
Ключови думи: риск, вероятност, последици, война, Украйна, Европа, България
FORECASTING AND RISK ASSESSMENT OF A RUSSIAN VICTORY IN THE WAR IN UKRAINE
Possible political and military consequences for Europe and Bulgaria
Andrey Mihaylov
Andrey MIHAYLOV – member of the Defense Committee in the 46th National Assembly of Republic of Bulgaria in 2021 – 2022, a member of the Committee for Control of Special Services in the 47th National Assembly. Chairman of the Bulgarian delegation to the NATO Parliamentary Assembly in 2022. PhD candidate in Military Academy “Rakovsky”
Abstract: The main consequences of a Russian victory in the war in Ukraine are discussed – both political and military in regard to Europe and Bulgaria. The article makes a non-exhaustive prognosis of the effects and the likelihood of their occurrence. Not a single possible scenario of the military and political situation should be missed, and the aim is to get an overview of what could happen in the coming months. Therefore, the current scenario is hypothetical, not the most likely, but it is the most pessimistic regarding the course of the war in Ukraine – the scenario is what will happen if Russia wins – the consequences for Europe and Bulgaria.
Key words: risk, likelihood, consequences, war, Ukraine, Europe, Bulgaria
ДОЦЕНТ Д-Р БОЙКО ПЕТЕВ
Доцент във Висше училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив
Хоноруван преподавател в Нов български университет – гр. София
e-mail: boykopetev@gmail.com
Бойко ПЕТЕВ е доктор по икономика от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов и доцент по национална сигурност във Висше училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив. Хоноруван преподавател е в департамент „Политически науки“ в Нов български университет – гр. София
Резюме: Финансовата сигурност е свързана с развитието на дигиталната трансформация. Новите иновационни технологии достигнаха и до сферата на финансовата сигурност. Дигитализацията в сферата на финансовата сигурност бе ускорена от наложилите се промени във финансовите институции и изведе скоростно на преден план иновациите в дейността на банковите и небанкови финансови институции, като проправи път за още по-мощна дигитална трансформация на финансовата индустрия и защита на финансовата сигурност, като неразделна нейна част.
Ключови думи: дигитализация, трансформация, финансова сигурност, проявления, инструменти
THE DEMOGRAPHIC CRISIS, А KEY CHALLENGE
FOR NATIONAL SECURITY
BOYKO PETEV, Associate professor, PhD
Associate professor at the Higher School of Security and Economics – Plovdiv
Honorary lecturer at New Bulgarian University – Sofia
Abstract: The article examines the importance for national security of the problems related to the demographic crisis. Demographic processes taking place over time are mainly the result of “natural” causes, but “subjective” causes are not excluded, which necessitates a reformulation of the state demographic policy, and the demographic problem is not on the periphery, but becomes a central focus of the state policy.
Key words: demographic crisis, threat, national security
University of National and World Economy Sofia, Bulgaria
College of business; e-mail: FAISAL.ABDALLAT@PM.GOV.JO
Scientific Supervisor: Prof. Dr. DIMITER PANAYOTOV DIMITROV
Bachelor: history – from the University of Jordan Amman, Master: Business Administration-strategic management from M’utah University. I worked in Jordanian Ministry of foreign affairs – at the Jordanian embassy in Israel now I working at the prime ministry of Jordan.
Abstract: The study aimed to identify the role of crisis management stages in the Jordanian national security at the Jordanian National Center for crisis management, and also aimed to identify the effectiveness of government measures taken during the crisis in all sectors related to this study, based on the descriptive approach in presenting the topic in addition to the standard curriculum in the applied aspect, and data collection. To achieve the objectives of the study, we distributed questionnaires to a sample of 40 employees within the National Crisis Management Center in Jordan, and the spss statistical analysis program was used to test the study hypotheses, and the study reached a number of results, including: that there is a statistical impact of the stages of crisis management on Jordanian national security, The study came to several conclusions: There is a statistically significant effect at the level (α ≤ 0.05) of government measures with their dimensions (health measures, Information measures, security measures, political measures, economic measures)on the crisis of coronavirus crisis management from the point of view of the national crisis and Crisis Management Center، The experience of the Jordanian government in crisis management as a result of the human flows resulting from the wars in the surrounding countries (Serya, Iraq, Palestine) Helped to gain government skills in crisis management and emergency preparedness in all sectors related to research Jordan received international thanks from the World Health Organization also the study recommends that Harnessing the capabilities of the Jordanian government when needed and uniting the efforts of relevant institutions in order to reach optimal solutions, procedures and programs in dealing with crises.
Keywords: Risk management, National Security, Center Crisis Management, Security measures, prevention and mitigation
Андрей Валентинов Велчев,
докторант в Катедра Наказателноправни науки и сигурност,
Професионално направление 9.1 Национална сигурност
към Юридически Факултет
на Русенски университет „Ангел Кънчев“
Андрей ВЕЛЧЕВ, хоноруван преподавател в Катедра – Наказателноправни науки и сигурност в РУ Ангел Кънчев, Главен асистент в Катедра “Политически науки и национална сигурност“ във Факултет по икономически и социални науки на ПУ; Паисий Хилендарски. Автор и титуляр на академични курсове и програми за обучение в областта на Националната сигурност, политологията, комуникациите при публичните политики, анализ на информация от публични/открити източници, изграждане на онлайн репутация, журналистика и др.. Главен редактор на медиите luboslovie.bg, академичните медия www.rector.bg и www.communica.bg. Докторант в Професионално направление. 9.1 Национална сигурност. В Юридически факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Катедра. Наказателноправни науки и сигурност. Доктор по политология 3.3. Магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, националната сигурност, личната сигурност и хибридните войни. Член е Съюза на българските журналисти, Асоциация на полицейските началници, Национален съюз «Безопасност и охрана» и Национална Асоциация Сигурност.
Резюме: Информационната война, като набор от нови информационни средства (инструменти) за водене на въоръжена борба, допълващи и разширяващи сферата на действие на известните такива, т.е. въздействие върху противника и с оръжия за информационно поразяване. Информационната война се разглежда като допълнително включване на информационната среда на човека в кръгът на обектите за атака, при което новите инструменти са подчинени на идеята за разкриване на нови възможности за използване на конвенционално високоточно огнево поразяване.
Ключови думи: Информационна война, управлението на въоръжените сили, бойни действия, информационни оръжия, медии, сигурност, технологии, технологично превъзходство
Information warfare as a proven technology for warfare
INFORMATION WARFARE AS A PROVEN TECHNOLOGY FOR WARFARE
Andrey Valentinov Velchev
Abstract: The information war, as a set of new information means (tools) for waging an armed struggle, supplementing and expanding the sphere of action of the known ones, i.e. impact on the adversary and with weapons of information defeat. Information warfare is seen as an additional inclusion of the human information environment in the circle of attack objects, in which new tools are subordinated to the idea of revealing new possibilities for using conventional high-precision fire strikes.
Keywords: Information warfare, management of armed forces, warfare, information weapons, media, security, technology, technological superiority
Col. Associate Professor PhD Eng. Galin IVANOV
Col. Associate Professor PhD Eng. Galin IVANOV is the head of the Department of „Security and Defense Management“ at the Faculty of “National Security and Defense” of the Military Academy “G. S. Rakovski”, Sofia and was a part-time lecturer at the Faculty of Law and History of the Southwest University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad, as well as deputy dean of the Faculty of “National Security and Defense” of the Military Academy “G. S. Rakovski”. He was habilitated in professional direction: 9.1. “National security”, scientific specialty “Organization and management outside the sphere of material production (Security and defense management)”.
Master in Geodesy, Photogrammetry and Cartography, Economics and Military Affairs. He graduated from the elite master’s degree “Strategic management of the defense and armed forces” (general staff course).
He is the author of numerous monographs, books, scientific articles and reports. A career officer with proven practical experience in the field of military affairs and national security. Expert in the management of complex organizations, scenario modeling and human resource management, training, career development and administrative assurance in the national security sector. Participates in numerous research projects and collectives for the development of strategic and doctrinal documents in the field of security and defense. He is a member of the Union of Scientists in Bulgaria, Deputy Chairman of the General Assembly of the Military Academy “G. Rakovski”, deputy chairman of the Ethics Commission at the Academy and member of the Board of Trustees of the “G. Benkovski” Higher Air Force School.
Abstract: The article analyzes the transition and change in conceptions of the NATO concept over the last 20 years. The current security environment and applicability in relation to alliance security are analyzed. The challenges facing the economies of NATO member countries related to the allocation of greater defense funds are defined.
Keywords: Military Affairs, NATO, Security Environment, Defense Assets, Alliance Security.
Полковник доктор Ивайло ИГНАТОВ, началник на отдел „Административен“ на Военна академия „Г. С. Раковски“.
През 1997 г. завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ – гр. Долна Митрополия, специалност „Системи за свръзка и радионавигация“, а през 2011 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски“, специализация „Организация и управление на комуникационните и информационните средства в оперативно-тактическите формирования“.
През 2021 година като началник на сектор в департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“ на Военна академия „Г. С. Раковски“ защитава дисертация на тема „Подобряване на киберзащитата на услугите при електронно управление“ и придобива ОНС „Доктор“ в професионално направление „Национална сигурност“, научна специалност „Киберсигурност“.
Води лекции на студенти в магистърски и бакалавърски програми в областта на електронното управление и информационната сигурност. Има публикации и доклади в научни конференции по теми, свързани с информационната сигурност и електронното обучение.
Резюме: В статията е направен кратък обзор на възникването и развитието на ключовите компетентности за учене през целия живот, като е основното внимание е насочено към дигиталните компетентности. Описани са основните документи на Европейски съюз в областта на дигиталните компетентности. Посочени са знанията и уменията които са необходими за покриване на различните нива на дигитална грамотност съгласно Европейската рамка.
Ключови думи: ключови компетенции, дигитални компетентности, Европейски съюз, Европас.
EUROPEAN FRAMEWORK FOR DIGITAL COMPETENCES
IVAYLO IGNATOV
Military Academy „G. S. Rakovski“
Colonel Doctor Ivaylo IGNATOV, Head of the “Administrative” Department of the Military Academy “G. S. Rakovski”
Abstract: The article provides a brief overview of the emergence and development of key competences for lifelong learning, focusing on digital competences. The main documents of the European Union in the field of digital competences are described. The knowledge and skills that are necessary to cover the different levels of digital literacy according to the European framework are indicated.
Keywords: key competences, digital competences, European Union, Europas.
Десислава Костадинова,
д-р по история, Институт за исторически изследвания
при Българска академия на науките,
Секция „Помощни исторически науки и информатика”
д-р Десислава КОСТАДИНОВА е родена на 17 април 1980 г. в гр. Елин Пелин. Основно и средно образование завършва в гара Елин Пелин. В СУ „Св. Климент Охридски“ следва история и през 2005 г. става магистър по „Архивистика и документалистика“ с дипломна работа на тема „Архивът на Кюстендилския пограничен пункт (К.п.п.) на ВМОРО (1896-1912 год.)“.
Работила е като журналист на свободна практика и държавен служител към Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и към Външно министерство.
През 2019 г. защитава докторската си степен в Института по история при БАН на тема „Развитие на помощните исторически науки в България след Втората световна война. Историографски и библиометричен анализ“.
От 2017 г. работи в архива към Институт по механика – БАН, а от 2021 г. и към Института за исторически изследвания към Българската академия на науките като историк към Секция „Помощни исторически науки и информатика“.
Книгата на Чавдар Ветов е логично следствие от близо десет годишната му работа по изследване на българските фотографски документи като извор за българската история. Основите на тези проучвания бяха положени през 2012 г., когато той започна работа по докторската си дисертация в Института за исторически изследвания на тема „Фотодокументите (ХІХ – средата на ХХ в.) като исторически извори и тяхното съхранение в архивните институции”. Проучванията на Ч. Ветов обхващат хронологическата рамка от създаването на фотографията през първата половина на ХІХ в. в Западна Европа, проникването на новия изобразителен метод в българските земи и развитието му до 1944 г. Тук ще представя кратки данни за неговата дисертация, така както са дадени от самия автор1. В този период фотографията трайно се разпространява както в големите градове, така и в малките населени места, оформя се и като занаят. Снимките се превръщат в носители на разнообразни сведения за българското общество. Те отразяват създаването и развитието на свободна България. Тъй като след събитията от 9 септември 1944 г. настъпват коренни политически, социални, икономически и културни промени в българското общество, тази дата е възприета като горна граница на изследването. Разгледани са архивохранилища, създадени след края на Втората световна война, но в тях са представени и анализирани фотоматериали, свързани с периода преди средата на 40-те години на ХХ век.
Относно своята дисертация, авторът заявява, че неговата цел е разработването на няколко съществени въпроса, част от които неизяснени, други частично поставяни в научната ни книжнина: да осветли основните периоди в историческото развитие на фотографията – т.е. да се представят в кратки щрихи ключовите моменти от зараждането и развитието на новия изобразителен метод в Западна Европа, както и неговите основни белези и характеристики. Подходът е чрез анализ на общото развитие да се премине към частното проявление. Разглежда се пътят на фотографското изкуство от Западна Европа – през Османската империя, до разпространението му из българските земи.